Врачанският Драматично-куклен театър има нов директор. Това е режисьорът Владлен Александров, който дълги години беше начело на Пазарджишкия театър. Поставял е пиеси в София, страната и чужбина.
Трудно ли е човек да ръководи провинциален театър?
Човек сам избира пътя, по който да върви. Аз сам съм избрал моя. Трудно е човек да ръководи театър извън София. Особено на фона на обезлюдяването на България.
Излиза, че задачата Ви е много трудна?
Да, така е. Задачата е трудна, с много неизвестни е, но в края на краищата има решение. Смятам, че врачанският театър има как да тръгне напред. Защото той беше изпаднал в изключителна летаргия. Беше затворен като консервена кутия и реално нищо не се знаеше за него. Подочуваше се нещо, но… Във Враца се провежда един национален фестивал на камерната драматургия, но и той беше скрит. Единодушно е мнението в нашата гилдия, че врачанският театър живееше нелегално във времето и пространството.
А Вие какво заварихте, успяхте ли да се запознаете с обстановката?
Всичко е много разклатено, съсипано и някак си запечатано във времето. Театърът има добра трупа, той е драматично-куклен. За 10-ина дни след встъпването ми в длъжност, успяхме да направим не малко. Имаме едно детско представление – „Коледна неразбория“, което се играе доста интензивно. В деня на неговата премиера, го показахме на две места – във Враца и на площада в Мездра, където запалихме светлините на коледното дърво. Ще го изиграем на доста места в града и областта до Коледа – 35 представления са заложени през декември, отделно от това има и 10 драматични.
Там ли е силата на театъра – в детските спектакли?
Не само. Трупата е много добра. Аз съм работил с нея в предишни години и познавам много добре възможностите й. Преди много години поставих последната пиеса на Артър Милър „Счупени стъкла“, преди 2 години и половина поставих „1000 метра над морето – Айгър“ на Петър Маринков. В трупата има огромен потенциал, който трябва да бъде насочен в правилната посока. Трябва да дойдат качествени режисьори, които да поведат трупата и да се направят малки промени в актьорските индивидуалности.
Ще търсите ли нови млади актьори за трупата?
Задължително! Нямах време да реагирам в тази посока веднага, защото много дълго се проточи конкурсът за директор на врачанския театър. Почти година продължи той. Министър Кръстьо Кръстев го проведе…
Много от провинциалните театри канят познатите ни актьори от телевизионния екран, т.нар. „мечки“. С тяхна помощ се пълни касичката. Вие как се отнасяте към тази тенденция?
Няма нищо лошо в това, стига да не изневерим на вкуса, на естетиката. Нека има „мечки“. Защото измежду тях има много добри актьори. Въпросът е в какво заглавие ще влязат, кой е режисьорът на спектакъла, как ще се канализира тяхната енергия. Нека бъдем честни – в цял свят е така! Популярните лица от екрана – телевизионен или кино, участват в доста театрални продукции. Съвременната публика се ръководи от телевизионния екран. Това е особено валидно за България.
Още повече и извън София?
Там ситуацията е следната – провинциалният зрител казва: „“Поомръзнали са ни нашите актьори, нека видим онова, което гледат в София. Искаме нови лица и нови забавления…“ Ето Ви и един пример – двете най-.играни в България постановки – „Жена ми се казва Борис“ и „Мъже под чехъл“, са мои. Едната надхвърли 300 представления, другата гони 250. Има хора, които са ги гледали по няколко пъти. Искат и още. Не бива да забравяме, че зрителят има нужда от подобно нещо. Да се върна на въпроса Ви – да ще има известни имена и в нашия театър, но ще се опитам да ги имплантирам в текстове и проекти, които да имат висока естетическа стойност.
Сега театрите са фокусирани върху акумулирането на приходи и това понякога води до компромис с качеството?
Това са правилата, наложени от Министерство на културата. Ние се съобразяваме с тях. Спорът за методиката, по която се финансират театрите, се води вече от 10-12 години. Директорите на софийски театри казват „на нас това ни изнася“. Но те са облагодетелствани, тъй като в столицата живее най-голямата част от публиката, тъй като живее 1/3 от населението на България. Не бива да се забравя, че и другите 2/3 от българите, които не са софиянци, имат нужда от култура. Добре е да се помисли и за тях, да има държавно финансирана култура. Ще Ви дам и един пример: Симфониета – Враца работи перфектно. Тя е успяла да върне голяма част от публиката си в залата. Създава сериозен културен продукт, който се търси. Не само във Враца и областта, но и в региона, в цяла България, та дори и в чужбина.
Моята амбиция е да създам един гледаем, но в същото време високоестетически театър, който да има силата при работа със зрителите, да внушава съвременни идеи, концепции и естетики.
Бихте ли открехнали завесата на плановете си?
След Нова година започваме нов детски проект. Мария Банова ще постави „Грозното патенце“ по Ханс Кристиян Андерсен. По-късно ще дойдат други куклени и детски режисьори. Сега трябва да акумулираме средства, с които да направим тези проекти.
В момента Петринел Гочев репетира един текст от Здрава Каменова – „Гимнастика за бременни“. Пиесата е почти основно преработена, създаде се почти изцяло нов текст. В основата на този проект е местната трупа – 99% от състава е местен. На 21 и 22 декември са двете представления – предпремиера и премиера.
Налага се да работим в изключително кратки срокове, интензивно. Защото репертоарът е обеднял и нямаме какво да покажем на публиката си. А тя иска нови неща.
След нова година ще дойдат режисьори като Крис Шарков, Стилиян Петров, Дарко Ковачовски, който направи „Коледна неразбория“, ще направи още един детски проект по „Пипи дългото чорапче“. Режисьорът Венцислав Асенов, който е част от трупата, ще реализира 2 нови проекта. Очаквам да гастролират и чужди режисьори, така че никой в трупата ни да бездейства.
Обикновено местните представления без звезди трудно издържат много дълъг живот на сцената?
Ще се помъчим в тези представления, в които няма звезди, да има друго нещо – много атрактивност, много високоестетически театрални провокации, за да привличат публиката.
Ще пътувате ли из региона?
Да, планираме турнета. Нашият регион е много голям – от Видин до Ботевград, през дефилето достига до Своге. Ще работим интензивно в Северозапада – Видин, Белоградчик, Монтана, Берковица, Лом… Врачанският театър е създаден през 1938 г. като пътуваща трупа и за нуждите на населението от целия регион.
Аз съм обнадежден, защото срещам огромна подкрепа от местната и държавна власт. Кметът Калин Каменов декларира подкрепата на Община Враца. Същото положително отношение получих и при срещата с областния управител Надя Донкинска. Проведох срещи с директорите на културни институции, обсъдихме идеитте си с Димитър Иванов, председател на Обществен дарителски фонд „За Враца“. Общото между нас е едно – всички искат да помагат, за да може врачанският театър да се върне на мястото, което му се полага. Да бъде възроден този голям културен институт.
Има и голяма сграда?
Така е, но не е ремонтиран от създаването си, от преди почти 50 години. Тази огромна сграда, която разполага с почти 800 места в голямата си зала, е занемарена. Не може да се използва в момента, защото няма отопление. Но имам уверението на кмета Каменов за подкрепа, защото и той иска културният институт да бъде възроден. Ще се търсят всякакви възможности, ще се кандидатства по програми, за да се реши проблемът с отоплението.
Най-важното е, че имате тяхната подкрепа?
Да, за което благодаря на Община Враца. Кметът Каменов и заместникът му Александър Владимиров дойдоха на встъпването ми в длъжност и казаха, че ме подкрепят и ми вярват. На това събрание дойдоха колеги – директори на културните институти. Митрополит Григорий ни благослови. Враца е изключително буден град, с театрална публика и хора, които милеят за театъра, за културата. Ботевският дух е над всичко. Затова съм убеден, че ще успеем. Няма да е лесно.
Светлана Тарашоева*
*Интервюто е излъчено в предаването „Артефир“ по програма „Христо Ботев“ на БНР
https://zovnews.com/novini/vladlen-aleksandrov-vrachanskiyat-teatur-moje-da-bue-vuzroden/
Vladlen Alexandrov: The Vratsa Theatre can be recovered
The Vratsa Drama and Puppet Theatre has a new director - Vladlen Alexandrov who ran the Pazardzhik Theatre for many years. He directed plays in Bulgaria and abroad.
Is it difficult to run a provincial theatre?
Every person chooses his own path. I have made my choice. It is difficult to manage a theatre outside of Sofia. Especially in an area with a decrease in population size.
Does your task seem too difficult?
Yes, it is. The task is difficult with many unknown subtasks but in the end, there is a solution. I think that the Vratsa Theatre has a bright future. The Theatre had many ups and downs throughout the years. It was closed and nobody knew anything. A national festival of chamber drama was also taking place in Vratsa but nobody knew anything about it. There is a unanimous opinion in our guild that the Vratsa Theatre lived illegally in time and space.
And what did you find when you took charge, did you have time to get to know everything?
Everything is very loose, ruined and somehow sealed in time. The Theatre has a good troupe. In about 10 days after I took charge of the Theatre, we managed to do some work. We have a puppet show called "Christmas Mess" which is played quite intensively. On the day of its premiere, we showed it in two places – in Vratsa and on the main square in Mezdra where we lit the lights of the Christmas tree. We will play it in many places in the city and the district until Christmas - 35 performances are scheduled in December, apart from that there are also 10 dramatic ones.
Is this what the Vratsa Theatre is best at - shows for children?
Not only. The troupe is very good. I have worked with the actors in previous years and I know the group’s capabilities very well. Many years ago I staged Arthur Miller's last play "Broken Glass", and 2 and a half years ago I staged "1000 Meters above the Sea" by Petar Marinkov. There is huge potential in the troupe that needs to be channelled in the right direction. Quality directors should come in to lead the troupe and small changes should be made in the acting personalities.
Will you be looking for new young actors for the troupe?
Of course! I did not have time to react in this direction immediately because the competition for the director of the Vratsa Theatre dragged on for a very long time. It continued for almost a year.
Many of the provincial theatres invite the actors we know from the TV screen, the so-called "bears". With their help, the piggy bank is filled. How do you feel about this trend?
There is nothing wrong with this, as long as we keep the good aesthetic taste of art. The "bears" then are welcomed. Because there are many good actors among them. The question is what title are they going to have, who is the director of the show, and how their energy will be channelled. Let's be honest - it's like that all over the world! Popular faces from the screen - television or cinema - take part in quite a few theatrical productions. The modern audience is guided by the television screen. This is especially true for Bulgaria.
Even more outside of Sofia?
The situation there is as follows - the provincial viewer says: "We are tired of our actors, let's see what is going on in Sofia. We want new faces and new entertainment..." Here's an example - the two most performed productions in Bulgaria - "My Wife’s name is Boris" [“My Wife’s name is Maurice” by Raffy Shart]and "All About Men by Miro Gavran" are mine. The first one had 300 performances, the other - 250. Some people have seen them several times. They want more. We should not forget that the viewer needs such a thing. Regarding your question - yes, there will be famous names in our theatre as well, but I will try to put them in contexts and projects that have a high aesthetic value.
Theatres are now focused on accumulating revenue. Does this sometimes lead to compromise on quality?
There are rules from the Ministry of Culture and we stand by them. The dispute about the method by which the theatres are financed has been going on for 10-12 years. Directors of Sofia theatres say "This is what is good for us". But they have benefits because many people live in the capital - 1/3 of the population of Bulgaria. We shouldn’t forget that the other 2/3 of Bulgarians, who are not from Sofia, also need culture. It is good to think about them as well and this is why we need to have state-funded culture. I will give you an example: Vratsa Symphony works perfectly. It has managed to bring a large part of its audience back to the hall. It creates a serious cultural product that is sought after. Not only in Vratsa and the district but also in the region throughout Bulgaria, and even abroad.
I am ambitious to create a watchable but at the same time highly aesthetic theatre that has the power to work with the audience, to suggest contemporary ideas, concepts and aesthetics.
Would you lift the curtain on your plans?
We are going to start a new children's project at the beginning of 2024. Maria Banova will stage "The Ugly Duckling" by Hans Christian Andersen. Other puppet and child directors would come later. Now we need to accumulate funds for these projects.
Petrinel Gochev is currently rehearsing a text by Zdrava Kamenova –“Pregnancy Gymnastics". The play has been almost completely revised; an almost entirely new text has been created. The basis of this project is the local troupe - 99% of the composition is local. The pre-premiere and the premiere are on the 21st and 22nd of December.
We have to work in extremely short terms because the repertoire is poor and we have nothing new to show. And the audience wants new things.
In 2024 directors such as Chris Sharkov, Stiliyan Petrov, and Darko Kovachovski, who made "Christmas Mess", will make another children's project based on "Pippi Longstocking". The director Ventsislav Asenov, who is part of the troupe, will present 2 new projects. I expect foreign directors as well.
Do you agree that usually local shows without stars hardly last very long on the stage?
We will try to have something else in the performances without big stars – we will make them attractive with highly aesthetic theatrical implications.
Will you be travelling around the region?
Yes, we are planning tours. Our region is very large - from Vidin to Botevgrad. We will work intensively in Northwest Bulgaria - Vidin, Belogradchik, Montana, Berkovitsa, and Lom. After all, the Vratsa Theatre was created in 1938 as a travelling troupe.
I am hopeful because I am seeing tremendous support from the local and state governments. The mayor Kalin Kamenov declared the support of the Municipality of Vratsa. I received the same positive attitude during the meeting with the regional governor, Nadia Donkinska. I had meetings with the directors of cultural institutions, we discussed our ideas with Dimitar Ivanov, chairman of the “For Vratsa Public Donor Fund”. We have one thing in common - everyone wants to help so that the Vratsa Theatre can come back and we will all try to revive this great cultural institute.
Is there a big building too?
Yes, but it has not been renovated since its inception, almost 50 years ago. This huge building, which has almost 800 seats in its great hall, has been neglected. It cannot be used at the moment because there is no heating. But I have Mayor Kamenov's assurance of support because he also wants the cultural institute to be revived. All kinds of opportunities will be sought, programs will be applied to solve the heating problem.
Most importantly, do you have their support?
Yes, I am thankful to the Municipality of Vratsa. Mayor Kamenov and his deputy Alexander Vladimirov came to my inauguration and said that they supported me and believed in me. Colleagues and directors of cultural institutes came to this meeting. Metropolitan Gregory blessed us. Vratsa is an extremely vivid city with people who love theatre and culture. The Botev spirit is above everything. Therefore, I am convinced that we will succeed. And it will not be easy.
Svetlana Tarashoeva*
*The interview was broadcast on the show "Artefir" on the "Hristo Botev" program at BNR
https://zovnews.com/novini/vladlen-aleksandrov-vrachanskiyat-teatur-moje-da-bue-vuzroden/