Участват
Ирмена Чичикова, Петър Дочев
Режисьор
Тодор Димитров
Превод
Сава Драгунчев
Светлинен дизайн
Даниел Свиленов
Графичен дизайн
Димо Мезеклиев
Фотограф
Гео Карл Павлов
Продуцент
Петър Дочев
Това е историята на един мъж и една жена, които търсят път един към друг, между потребността от любов и кризата на цивилизованото съзнание.
Действащите лица в този история, Мъжът и Жената, са като двама неосъзнати поети, които сътворяват обща поема – поемата на тяхната любов. Размяната на бързи, на пръв поглед ежедневни, често недовършени фрази придава ритъм и музикалност на словото.
Понякога единият довършва мисълта на другия, понякога го прекъсва или прекъсва собствената си мисъл, за да започне наново и да преосмисли казаното и това се превръща в поезия на търсения смисъл.
Вероятно поради тази причина авторът е разписал диалога като поема, непрекъсната от индикации за начало или край на сцена и пояснителни ремарки. Пунктуацията не се съобразява с граматическите норми, а отразява местата където персонажите си поемат дъх .
В тази поема всяка дума изплува от тишина, пътува към своя смисъл, за да потъне обратно в тишина. Всеки дъх напомня, че смисълът се крепи от тишината.
Проектът се реализира от Фондация "Театър Менон" , "Ст.Арт" ЕООД и с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
