Автор: По едноименната пиеса на Пейо Яворов
Режисьор: Крис Шарков
Сценография и костюми: Кирил Наумов
Композитор: Емилиян Гацов
Плакат: Драгомир Димчев
Участват: Аделина Петрова, Боряна Бабанова, Георги Грозев, Елица Костова, Неделин Найденов, Петко Венелинов, Явор Костов, Дейвид Тумбарков
Пиесата „В полите на Витоша” на Пейо Яворов неслучайно е посочвана като един от шедьоврите на българската драматургия. Думите на автора докосва със своята нежност и любовна лирика, но в същото време се забиват като остриета от невъзможност. Тя е и една от първите български пиеси с европейска проблематика и форма, следваща две основни линии – политическа и любовна.
Двадесетгодишната Мила и младият политик Христофоров са олицетворение на онази чиста любов, готова да унищожи дори тялото, за да може да просъществува, макар и не на този свят. Причината да се стигне до подобна крайност е една – пропитият от алчност брат на Мила Стефан Драгоданоглу, също депутат, но от противоположна на Христофоров партия.
Интересите на Стефан се въртят единствено около материалните облаги, затова иска да омъжи Мила за прилепчивия д-р Васко Чипиловски – заможен и добре поставен в обществото мъж. Любовта обаче е непримирима, трагичният край - неизбежен.
„В полите на Витоша” далеч не е родена от фантазията. В нея Яворов вплита личната си любовна история с Мина Тодорова, чийто край е определен от смъртта.
Освен характерната за автора красива невъзможност на любовното чувство, пиесата се занимава и с вечния проблем за невъзможността на адаптация на българския интелектуалец в социалния и политически живот.
Поетът пише пиесата през 1910 г. в Париж, където умира и неговата любима. Двамата стават жертва на реалностите на българското общество - брутално безразлично и меркантилно - общество, което не се интересува от моралните човешки ценности.
Чрез пиесата Яворов обезсмъртява една любов, която не всеки има възможността да изживее – нежна, лирична и изпълнена с копнеж.
