Биляна Джурович е едно от най-значимите имена на съвременния сръбски театър. Дипломирана актриса в Академията за изкуства в Нови сад /1999 г./
Работи на няколко театрални сцени в Белград и страната, но и в „Радио Белград” и телевизията, където се занимава с предаване за театъра. Има много награди. Преподава сценична реч в Академията за изящно изкуство в Белград и Факултута по драматическо и филмово изкуство в Биелина. Тя се представи във Враца с моноспектакъла „Надежда Петрович”, който беше селектиран в Международния фестивал на камерните театри на НЕТА.
Добре дошли във Враца, където представихте моноспектакъла „Надежда Петрович”. Коя е Надежда Петрович?
Надежда Петрович е велика сръбска художничка-импресионистка, която е била представител на модерното изобразително изкуство. Зае съжаление не получава признание приживе, дори напротив – творбите й не са били приети добре до нейната смърт. Както почти всички велики творци, получава признание, след като вече не е сред живите.
Известността й надскача родината й, тъй като по своята същност Надежда Петрович е била космополит. Наричала са я „югославската надежда”. Основава школа, в която работят доста известни сръбски и югославски художници…
Вярно ли е, че образът й е на банкнота в родината ви?
Само две жени са имали подобна чест, техните образи да са върху банкноти. Първата с подобна чест е кралица Мария Караджорджевич, а втората – Надежда Петрович. Този факт сам по себе си говори достатъчно за това коя е била моята героиня.
От колко време играете този моноспектакъл?
Премиерата на спектакъла беше през ноември 2014-а. Аз исках да представя историята не на художничката Надежда Петрович, а на човека. Дълго време гледах нейните творби. И миналата година, когато се навършваха 100 години от Първата световна война, реших, че е време да направя този моноспектакъл… Аз съм автор на текста, той е съставен в резултат на много от нейните писма. Нейният брат – Растко Петрович, е бил поет и също е участвал в Първата световна война. Исках да се чуят и неговите стихове, обърнах внимание и на творчеството му – използвах и едно от стихотворенията му….
Исках да представя историята на Надежда Петрович – на доброволката, която лекува ранени войници и жертва живота си, за да спаси другите.
С този спектакъл гостувах в Москва на театралния фестивал „Златен витяз”, на който получих „Златен диплом”, както и вниманието на критиката и публиката. Получих и покана за участие догодина отново в Москва.
Мисля, че публиката усети огромната емоция, която й предадохте на сцената… Но не се ли притеснихте във Враца, в България да изиграете събития, в които вие, сърбите, и ние, българите сме били от двете страни на барикадата, в Първата световна война?
Не, защото аз разказвам историята за човека Надежда Петрович. Ние не можем да променим историческите събития от преди 100 години. Тази война /Балканската война/ е била, тя е в миналото… Като доброволка в тази война моята героиня едва ли е искала да има тази война! В спектакъла разказвам за един подобен ужасен ден, в който и от двете страни стрелят. След една такава канонада природата се развихря – мълнии, светкавици, дъжд – цели 6 часа. И тогава Надежда Петрович разбира, че това е бунтът на природата срещу безумието на войната , сътворена не само и от сърби, и от българи.
Имате ли покани и от други фестивали? Къде ще играете след Враца?
Преди да отговоря, бих искала да благодаря за участието си тук. На мен ми е много хубаво във Враца! Фестивалът предлага уникална театрална атмосфера, играе се на 3 сцени, при максимална натовареност на техническите и творчески екипи и при невероятен професионализъм на организаторите. Дори случайните минувачи, които срещнахме по пътя до вашия прекрасен град, бяха толкова любезни… Бих искала да благодаря на всички служители на врачанския театър, да благодаря лично на негаовия директор Анастас Попдимитров, на селекционера и председател на НЕТА Благой Стефановски, който все пак е избрал моето представление да бъде показано тук! Тук се чувствам прекрасно – природата се слива с този величествен монумент /на Христо Ботев/ и придава божествена красота и великолепие на града ви… Толкова ми харесва, че не ми се иска да си тръгвам оттук, но трябва. След няколко дни от 25 до 30 май в Корча, Албания трябва да участвам в друг театрален фестивал на монодрамата „Албанфест”. След това участвам в Белград – Земунския фестивал на монодрамата и пантомимата, който е и продуцент на моя спектакъл. Поканена съм и на фестивала в Струмица, Македония „Ристо Шишков”, който е през септември. Надявам се дотогава събитията в Македония, на които ставаме свидетели днес, да се успокоят. Имам намерение да участвам и във фестивал в Източно Сараево, но все още чакам отговор от организаторите…
Още веднъж благодаря за възможността да участвам във Враца, където публиката е страхотна. За мен беше чест и огромно удоволствие да бъда част от този фестивал и да бъда във вашия прекрасен град!