Бившият заместник-министър на културата Васил Василев прави партия във Враца – това се случва на сцената на местния Драматично-куклен театър, където оживяват героите от пиесата „Родолюбци” на Радослав Златан Дорич. Трудно е този спектакъл да се определи с едно изречение. Каквото и да се каже за него все ще е вярно: политическа комедия, сатира на ежедневието ни, ярка критика на 25-годишния преход от комунизъм към... нищото. И всичко това, комбинирано с невероятната игра на 15 актьори, страхотна музика и оригинални сценични и светлинни решения. Ако всичко това ви е провокирало да видите този спектакъл, трябва да знаете, че премиерите му са на 8 и 9 януари, а на 7 януари има и предпремиерно представление. Началният час на спектаклите е от 19 часа в камерната зала на врачанския театър.
Режисьорът Васил Василев припомня: „че по принцип театърът е такова изкуство, че да провокира мисли, реакции, чувства. Театърът е такова изкуство, че трябва да показва какъв е живота ни в момента. Да ни напомня какво губим и какво печелим... Какво е актуалното в този спектакъл ли? Мисля, че доста от събитията на сцената са актуални! Обичам да цитирам една мисъл на великия Чарли Чаплин: „Какво е комедията? Това е трагедията в другия”. И ако в края на тази комедия ви е станало мъчно, то е защото сте излезли от театъра и сте се върнали обратно в реалния живот... Днешният човек, ако се е потопил в тъгата, в неволите на ежедневието, успее поне за малко да се откъсне и да погледне живота си отстрани, съм сигурен, че ще умре от смях!”
Ако с няколко изречения може да се опише действието, то знайте, че от спектакъла можете да разберете как най-лесно и бързо да направите партия и как да спечелите доверието на избирателите. Разбира се, че събитията са пресилени с чисто театрални похвати, а комедийните елементи помагат по-лесно да се смели съдържанието и посланията. Все пак най-важното от тях като че ли е добре забравена истина от времето на Великата френска революция.
Васил Василев е убеден, че пиесата „Родолюбци” звучи актуално навсякъде из Балканите: „Проблемът в тази пиеса е, че е писана в началото на 90-те години на миналия век в Сърбия и за съжаление 25 години по-късно тя продължава да е актуална. Ще направя и един малко тъжен паралел, като кажа, че авторът може би се е опитал да ни предпази от нещо, когато е писал текста. Искал е да провокира публиката и да я накара да осъзнае, че всеки човек все пак има само един-единствен собствен живот, който трябва да подреждат не по емоцията, а според разума и морала...
Надявам се, че ние, българите, в крайна сметка ще успеем да се обединим около ценните неща, които май позагубихме напоследък в преследване на една или друга измислена цел!”
Финалът е отворен, защото след тази комедия всеки може да мисли каквото си поиска и да гледа "Родолюбци" и пак, и пак, и пак!
