През последната седмица се разгоря спор между част от общинския съвет във Враца и Драматично-куклен театър – Враца. Повод за дискусията стана орязването на годишната издръжка на театъра с 30 000 лева – от 90 000 тя беше намалена на 60 000 лева.
В сряда, 6 април, директорът на ДКТ – Враца Анастас Попдимитров беше гост в сутрешното предаване на Телевизия „Враца” – „Ефир в 7” с водещи Яница Георгиева и Даниел Асенов. Изпращам ви част от разговора на Попдимитров с водещите, за да спрат спекулациите в публичното пространство, тиражирани от група общински съветници на тяхна нарочна пресконференция от 5 март:
Анастас Попдимитров:
„Винаги съм се опитвал хората да не разбират какво се случва в театъра, защото това ограбва зрителите. Хората идват на наши постановки, за да се забавляват, за да съпреживеят събитията на сцената, за да им се насладят. Но когато чух фонограмите от пресконференцията на няколко общински съветници от началото на седмицата /5 март – б.р./, настръхнах! Ще се опитам да обясня онова, на което станахме свидетели, като няма да коментирам какво е станало на сесията: станалото – станало.
Но на пресконференцията станахме свидетели на откровени лъжи, които не мога да допусна да се тиражират в публичното пространство.
Представете си, че имаме един балон, който съдържа 90 000 лева – това е съвместното финансиране, с което община Враца участва в издръжката на Драматично-кукления театър. Тези пари са по договор с министерството на културата и размера им е бил различен през годините, но миналата година сумата беше 90 000 лева. Толкова бяха предложени и за тази година преди сесията на 26 февруари.
Представете си и още един малък балон – той е от 20 000 лева и е предназначен за финансиране на Фестивала на малките театрални форми – форум, който е популярен от Москва до Подгорица и от Истанбул до Лондон. Този фестивал е най-старият в България, провеждан е без прекъсване от 1977 година досега и има изключително висок авторитет не само в България, но и в Европа.
Какво се случи с тези балони? Решиха да отрежат от съдържанието им едни 30 000 лева. Събират се 90 и 20 хиляди до получаването на 110 хиляди, но в същото време се режат едни 30 хиляди. Е, откъде се режат тези пари?
От малкия балон ли? Значи някой решава, че общината, страната и регионът нямат нужда от този фестивал. Добре, щом така са решили. Но защо казват, че са намалили издръжката само с 10 000, след като намаляват парите с 30 000? Защото е ясно, че ако това орязване е за сметка на издръжката, ние в театъра, ще трябва да намалим нещо, за да компенсираме липсата на тези пари – работа ли, заплати ли, нещо трябва да ограничим…
В тази връзка не разбирам кое „е намалено само с 10 000 лева”?
По време на пресконференцията на общински съветници, председателката на местния парламент опита откровено да излъже хората и да ги манипулира. Е, това не е коректно и се чувствам задължен да го заявя така, че да ме чуят повече хора!
Ясно е, че се режат точно тези пари. Защото общината финансира не само фестивала на малките театрални форми – тя финансира и Музикалният фестивал на Симфониетата, и Театралният фестивал в Младежкия дом, т.е. не става дума за някакви странни и необичайни дейности, а за нещо познато и известно. Това са дейности, които определят облика на Враца като град със сериозни културни ценности. Представете си какво би била Враца без своята култура!
От изявлението на г-жа Малина Николова /зам.-председател на ОбС – б.р./, направено по време на пресконференцията от 5 март, стават ясни точно 3 неща:
Първо: че годишната издръжка на ДКТ – Враца е 80 000 лева, т.е. че фестивалът е зачеркнат;
Второ: не общинският съвет и общинските съветници дават пари на театъра, защото общинският бюджет се формира от местните данъци и такси, и държавна субсидия. А г-жа Николова се опита да ме убеди, че тя и колегите й отпускат някакви /сигурно техни!/ пари на театъра. Което не е вярно!
Трето: на всеки 6 месеца и още веднъж – обобщено, или общо три пъти в годината, театърът предоставя на община Враца отчет за предоставените средства. В този отчет освен мотивировката за всяко плащане, има фактури, платежни нареждания към банки. Те са събрани в една огромна папка е се намират в счетоводството на община Враца. Ако някой от общинския съвет не знае къде се намира счетоводството на община Враца, да ме беше попитал. Щях да му помогна. Никога и по никакъв повод представител на общинския съвет не е искал от мен подобна информация, нито пък каквато и да е отчетност. Нито председателят Аврамова, нито заместникът й Николова са искали тази папка. Ако бяха го направили, щяхме да размножим всички тези документи и да им ги предоставим.
През миналата година ние сме получили 90 000 лева издръжка от община Враца. Електричеството ни е за 77 000 лева, имаме още 11 000 лева, платени за вода. Нали никой в общинския съвет не си въобразява, че ние сме платили сметки към съответните дружества, без да получим фактури?
Аз съм убеден, че общинските съветници добре знаят къде са отчетите ни, тъй като преди 2 години един общински съветник беше откраднал въпросната папка, за да си я занесе у дома. И тогава ни помолиха да направим още по едно копие от всеки документ. Сигурно човекът си прави частен архив или музей, знам ли…
По подобен начин се процедира и със средствата, дадени от община Враца за малките театрални форми – за всеки направен разход има съответен документ. Затова приемам тиражираната информация от общинските съветници като лъжа. Другият вариант е същите хора да са си загубили времето и усилията в общинския съвет, което значи, че не им е мястото там! Вие имате ли друго обяснение: документите се намират на 2-ия етаж в сградата на общината, а съветниците са на горния етаж. Вие знаете ли защо нито един от тези съветници, които твърдят, че не се отчитаме, не ме е потърсил, за да получи информация?
На въпросната пресконференция чух и друг абсурд: председателката на общинския съвет заяви, че директорът на театъра не бил потърсил контакт с нея или другите съветници след орязването на бюджета. Ама, хора, добрите практики по цял свят са други – търсят се експертите преди да се гласува бюджета, викат се на комисии, задават им се въпроси, търсят се отговори. Аз никога не съм канен – нито на обсъждането в комисиите, нито при гласуването в зала. Защо от мен се иска да бъда в поза „лъвица ядяща сирене”, т.е. да съм полегнал или приклекнал пред вратата на онзи, който взима решението?
Всички изявления, които са направени на тази пресконференция, се опитват да изместят проблема на друго място, а както се казва „не там е заровено кучето”, то е на друго място.
На пресконференцията беше тиражирана още небивалица: този общински съвет и респективно г-жа Аврамова, се били борили за запазването на врачанския театър. Е, от това по-голяма лъжа не бях чувал! Става дума за история от преди 3 години, в която нямат участие нито един от общинските съветници от настоящия местен парламент и хората, които ръководят община Враца в момента. Има един човек от тяхната политическа сила, който проведе и беше свидетел на телефонните разговори, които една нощ се водеха до среднощ с висшето партийно ръководство – Цветанов-Борисов. Да, има един човек от тази партия, който наистина е направил много за театъра и запазването му – това е Николай Коцев. Жалкото е, че същата тази партия и него изрита, но това е друг въпрос! Аз съм човекът, който понасяше ударите, а накрая министър Рашидов хвърли една червена папка в лицето ми и каза, че няма да подпише за закриването на врачанския театър. Но нито г-жа Аврамова, нито г-жа Николова бяха там и имат някакъв принос за свършеното! В папката за ликвидирането на Врачанския театър имаше общо 7 театъра, сред които Благоевградския, Пазарджишкия, Ловешкия, Габровския и др. Тя беше съставена ей така, без да се има предвид дейността и състоянието на всички тези театри. И без да се има предвид експертната оценка за Врачанския театър, която дойде през 2009 г. В тази оценка, капацитети от министерството на културата бяха написали, че Врачанският театър е един от най-добрите провинциални театри в България и че не всяка негова постановка е връх, но театърът продължава да поддържа добро ниво на продукцията си за България. Така, че лъжите, които г-жа Аврамова изговори по адрес на театъра са абсурдни, нелепи и неверни!
…………………
Решенията да се отнемат 50 000 лева от културата и културните институции във Враца ще имат фатални последици. Те няма да решат нито проблемите на ДКЦ-1, нито на общинската кабелна телевизия и радио, където бяха пренасочени по 10 000 лева, но ще имат негативно отражение върху културата във Враца, която и така се задъхва.
Опитвам се да си обясня и защо в момент, в който се отрязват 30 000 лева от издръжката на театъра и се насочват към асфалтирането на улица в Нефела, общинските съветници си увеличават със 100% издръжката. Така от 304 хиляди лева през миналата година, те вече ще разпределят 609 000 лева. Ето това ме вълнува като гражданин и питам „защо?”. Защото им се е увеличала два пъти работата им ли?
………………………………
По време на предаването, председателят на ОбС Петя Аврамова се включва по телефона с госта в студиото и се осъществява много интересен разговор:
Аврамова: Спекулация е, че са намалени парите на театъра с 30 000 лева… Има пропукване в общуването между институции и затова се появиха такива спекулации.
Попдимитров: Общуването е такова, каквото е създадено от вас. Аз не помня Вие да сте ме търсили, да сме говорили по каквато и да е тема. Освен това, г-жо Аврамова, какво значи това Ваше „ЩЕ” – „ще бъдат осигурени пари, ще се финансира фестивала”. След като този разход го няма дефиниран в бюджета, откъде „ще” се появи? Може би трябва да чакаме благоволение свише, защото този проблем не е уреден в бюджета.
Вие продължавате да говорите неща, които аз не разбирам. Намален ли е, според Вас, бюджета на Драматично-куклен театър с 30 000 лева, сравнено с миналата година, или не е?
Аврамова: Опитвам се да Ви кажа, че средствата за култура са в същия размер както…
Попдимитров: Аз Ви питам за театъра! Намален ли е бюджетът на театъра с 30 000 лева, в сравнение с миналата година?
Аврамова: И миналата година е финансиран фестивала на малките театрални форми… Това значи, че общината го е финансирала и миналата година.
Попдимитров: Тези пари са дефинирани през годините като разход за финансиране на фестивала на малките театрални форми.
Аврамова: Тези средства винаги са били една обща сума, заедно с издръжката на театъра.
Попдимитров: Напротив, винаги са били дефинирани отделно! Все пак: намален ли е бюджетът на театъра с 30 000 лева през 2013 година?
Аврамова: Намален с 30 000 лева от предложените от кмета на община Враца…
Попдимитров: Не, г-жо Аврамова, сравнено с бюджета от миналата година!
Аврамова: Да, намален е!
Попдимитров: А в Закона за закрила на културните институти има ясен текст, че това нещо е недопустимо. Ако, разбира се, сте чели този закон. Там пише, че не се допуска подобно намаляване на съвместни финансирания, какъвто е случаят с община Враца и Министерство на културата.
Аврамова: Аз твърдя, че бюджетът ви е намален с 30 000 лева, сравнено с предложението на кмета…
Попдимитров: А аз Ви питам в сравнение с миналогодишния бюджет – с колко е намален?
Защо не ме повикахте, когато се обсъждаше този бюджет? Защо не ме повикахте, когато имаше заседания на комисията по култура в общинския съвет, за да проведем този разговор там, а не тук, по телевизията? Защо не ме повикахте на приемането на бюджета, за да отговоря на някакви въпроси, като този с отчетността например.
Аврамова: Аз не съм член на комисията по култура…
Попдимитров: Но сте председател на общинския съвет!
Аврамова:… затова не мога да коментирам защо колегите не са ви поканили на заседанията на комисията по култура. А заседанията на общинския съвет са публични и всеки гражданин може да ги посещава.
Попдимитров: Като гражданин – да, но Вие бихте искали да присъствам като директор на театъра, нали?! Така щеше да е ясно, че бюджетът на театъра е намален не с 10 000, а с 30 000 лева и че няма проблем с отчетността, за какъвто говорихте на една пресконференция. Аз съм диалогичен човек, председател съм на Българската асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/, единствената подобна работодателска организация в България, която е призната и от Европейската комисия в Брюксел. Аз тичам по другите общини, за да оправям проблемите с диалога между другите театри и местните общински съвети. А ето какво се получи в града, в който живея и работя толкова отдавна и съм приел като свой роден град.
Поинтересувах се преди сесията на общинския съвет във Враца за това какво е решила комисията по култура и научих, че нейното предложение е било: 90 000 лева за издръжка на ДКТ – Враца и 20 000 лева за фестивала. Реших, че всичко е наред и не е необходимо да ходя на сесията.