Г-н Бъчваров, днес - 16 март, е премиерата на врачанска сцена на Вашия моноспектакъл "Греховната любов на Зографа Захарий". Преди да поговорим за тази творба, бихте ли запознали публиката със себе си?
Роден съм през 1941 г. във Велико Търново. Завърших образованието си в София, след това се дипломирах във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ - б.а./ "Кръстьо Сарафов". Веднага след дипломирането си през 1968 г. съм в театъра. Бях в трупите на Кюстендил и Перник, като по-голямата част от творческата ми биография е минала във втория град. Бях и директор на пернишкия театър. След това кандидатствах и станах директор на театъра във Велико Търново, където изкарах един мандат, но не пожелах да се кандидатирам за втори управленски цикъл от 4 години.
Защо?
Дойде един момент, в който реших да се обърна към моето семейство, което е разпръснато в четирите краища на България. Освен това дойде времето, в което реших да се обърна малко повече към актьорската професия, отколкото към административните задължения на директор.
Сега сте част от творческия състав на драматично-кукления театър във Враца. Как стана това?
Покани ме директорът на вашия театър Анастас Попдимитров, който освен мой добър приятел, е и голям професионалист. Дойдох и заради него, и заради публиката във Враца, която познавам добре от визитите тук с пернишкия театър. Отделно от това познавам много добре вашия град - тук актьори са били мои много скъпи хора, някои от които вече не са сред живите. Така че аз имам за какво да работя във Враца - все пак тук е една от най-добрата, най-театралната публика в България. А когато срещу теб има подходяща аудитория, винаги е предизвикателство да се излезе на сцената.
Опитът не Ви ли помага?
Надявам се, че пътят ми към публиката ще бъде по-лесен, тъй като имам зад гърба си вече повече от 40-годишна практика. Но всяко излизане на сцената те зарежда с нова енергия, с адреналин и с още нещо, което ние, актьорите познаваме най-добре. Не съм изкушен от професията и не трябва на всяка цена да се доказвам, да ми се налага да градя кариера - защото имам такава зад гърба си. Но въпреки това излизането на сцената във Враца ме вълнува доста.
Моноспектакълът "Греховната любов на Зографа Захарий" е конкретния повод за срещата ви с публиката. Кажете нещо повече за творбата в аванс?
Този спектакъл е една много голяма моя любов. Като много малък съм слушал творбата в изпълнение на Спас Джонев, който е титуляра й и за когото е писана творбата - за този голям български актьор.
Това е митичното изпълнение, което бе издадено и на грамофонна плоча, нали?
Да, за същото изпълнение става дума. Наскоро едно семейство ми подари такава плоча, впечатлено от моето представление. Плочата обаче е толкова изтрита от слушане, че едва се долавят моменти от записа. Въпреки всичко, тази плоча е един от скъпите предмети в моята творческа кариера. Мисля, че в почти всяко семейство преди е имало по една такава плоча, което я прави още по-скъпа за мен.
Да се върнем към моноспектакъла...
Направих този спектакъл във време, когато бях на кръстопът - имаше дилема дали да се занимавам с театър, или с нещо друго. Точно в такъв момент посегнах към този материал, към тази повест на Павел Спасов. Намерих текста, направих една композиция от своя прочит и ето от това нещо се получи този чудесен, този невероятен моноспектакъл. Първото излизане на сцената бе в читалище "Славянска беседа" през 1990 година и оттогава насам публиката винаги изпраща творбата с аплодисменти. По-късно през годините поставих моноспектакъла и на сцената във Велико Търново, където един мой приятел - художникът Христо Панев, имаше своя визия за оформлението и сценографията. Тъй като Христо има особено отношение към темата, към християнството и Зографа Захарий, не беше трудно да отдели няколко платна за декорите. Това е пътят на творбата до врачанска сцена...
Какво трябва да знае зрителят, който иска да дойде и да гледа творбата?
Пиесата не се нуждае от нищо, освен от откровеността, искреността и любовта на публиката. Неща, в които аз не се съмнявам, че тя притежава. Играя този моноспектакъл вече почти 20 години и смятам, че всяко следващо излизане на сцената е незабравимо както за мен, така и за публиката.
Къде за последно представихте моноспектакъла си?
Случи се миналия месец в оряховската галерия, където представих "Греховната любов на Зографа Захарий". Това стана по време на честванията за годишнина от рождението на местния актьор и мой много добър приятел Андрей Чапразов. Там има невероятна публика, която заслужава по-често да гледа представления.
Опитал съм се да не играя твърде често творбата, за да не го комерсиализирам. Ще повторя, че този спектакъл ми е любим и стои близо до сърцето ми. С трепет и особено вълнение очаквам срещата си с публиката във Враца. Нямам търпение. Пожелавам на хората много светлина и надежда, вяра и любов. Нека обръщат внимание на близките си, да им се радват и да обръщат внимание на заобикалящите ги неща.