Лизелоте и месец май

от Жолт Пожгаи
превод: Нели Димова
режисьор: Венцислав Асенов
сценография и костюми: Маноела Дойчинова
Участват: Жана Рашева и Константин Соколов

Жолт Пожгаи е популярен филмов и театрален режисьор. Роден е през 1960 г. в Печ, Унгария. Още на 14 години става режисьор на театрална трупа в родния си град и оттогава е свързан с театъра, независимо, че е работил като пощальон, санитар, шофьор… В момента е на Будапещенския Нов театър.
Сред по-известните му творби са: „Хораций”, „Восъчна птица”, „Хлапето”, „Пророчески валс”, „Курвата и чудовището”, „Обичам те, театър” и др.

НАГРАДИ:

Първа награда за най-добър спектакъл и приз за сценография – Питещ /Румъния/; ІІ награда за женска роля на Жана Рашева и ІІІ награда за мъжка роля на Константин Соколов в НФМТФ`13 – Враца...

 В края на 2013 година ДКТ – Враца представи „Лизелоте и месец” май на сцената на реномирания театър „Нотара” в Букурещ. Ето какво написаха в Румъния за спектакъла:

Това е историята на една жена,която след завършване на училището за медицински сестри започва да се грижи за една възрастна дама. След 15 години, през които тя се занимава само с това, възрастната дама умира. А младата жена, достигнала вече зрялост, но без реално да е "узряла" като житейски опит, иска да "навакса" бързо изгубеното време, впусквайки се в търсене на мъж, с когото да създаде семейство. А и възрастната дама й е оставила всичко свое, така че тя съвсем не е бедна.Но, както често се случва, преследва я истински лош късмет. Малшанс! - всички мъже, с които тя се среща, ...умират при злополука! Но не мислете, че става дума за полицейска драма или трилър. Съвсем не, точно обратното! Това е една блестяща комедия за нещата, които трябва да се изживяват навреме, в точния за това момент, а не "на един дъх, на всяка цена", когато най-хубавите години от живота са вече зад гърба ни; за крехкостта на всяка връзка, за невъзможността да чакаш непременно своя "идеал", докато губиш почва под краката си.
Една хубава актриса, вълнуващо талантлива и един актьор, който се е нагърбил с всичките 7 мъжки роли, ни забавляват близо 2 часа. Докато Жана Рашева ни покорява и уплита в мрежите на своя чар, Константин Соколов просто се подчинява, влиза в нейната игра. С професионализъм, но без блясък. Питам се, какво би било, ако тези 7 персонажи се играеха от 7 различни актьори? Би ли била тя също толкова брилянтна? Тук трябва да се спомене забележителния принос на Венцислав Асенов, чиято режисура дискретно, но умело намира, работи с различните нюанси. Колкото до сценографията, ще кажа, че чрез нея е намерен перфектния ключ към спектакъла - максималната простота. Една бяла метална врата на колелца, многофункционална, една маса, също така на колелца, бяла, метална, изпълняваща също доста функции, един-два стола, един телефон.
„Theatre aujourd'hui”, Маринела Цепуш

Este vorba despre trama unei femei, care, după ce a absolvit şcoala de asistente medicale, s-a angajat să aibă grijă de o bătrână. După 15 ani în care nu a făcut decât asta, bătrâna a murit, iar femeia, ajunsă la maturitate, fără să trăiască, doreşte să-şi recupereze viaţa, căutând un bărbat cu care să întemeieze o familie. Mai ales că bătrâna îi lăsase totul, aşa că nu era deloc săracă. Ghinion! Toţi bărbaţii cu care vine în contact mor... accidental. Să nu vă închipuiţi că este vorba despre o dramă poliţistă sau despre un thriller. O, nu! Este chiar o comedie spumoasă despre lucrurile care trebuie trăite la vremea lor şi nu pe nerăsuflate, după ce ţi-au trecut cei mai frumoşi ani, despre fragilitatea legăturilor întâmplătoare, despre imposibilitatea de a-ţi atinge idealul aşa, pe repede înainte, când simţi că îţi fuge pământul de sub picioare. O actriţă frumoasă şi tulburător de talentată şi un actor care se străduieşte să cuprindă toate cele şapte personaje masculine din piesă, ne amuză vreme de vreo două ore. În timp ce Jana Raşeva ne prinde în mreje din primele clipe, Konstantin Sokolov doar îi ridică la plasă. Cu profesionalism, însă fără sclipire. Mă întreb cum ar fi fost dacă cele şapte personaje ar fi fost interpretate de şapte actori diferiţi. Ar fi fost ea la fel de briliantă? Trebuie neapărat menţionat, aici, şi aportul deosebit al regiei lui Ventsislav Asenov, discretă, însă extrem de abilă în a găsi fel de fel de nuanţe. Cât despre scenografie, pot spune că prin intermediul său s-a găsit cheia perfectă pentru spectacol. De o simplitate maximă: o uşă albă din metal pe rotile, multifuncţională, o masă, de asemenea, pe rotile şi tot albă din metal, şi tot multifuncţională, unul sau două scaune, un telefon.
Marinela Țepuș, Teatrul azi, nr.1-2 /

C’est l’histoire d’une femme, qui, après avoir fini les cours d’une école d’infirmières, s’est engagée à prendre soin d’une vieille dame. Au bout de 15 ans pendant lesquels la jeune femme n’a rien fait d’autre, la vieille dame meurt. Parvenue à l’âge mûr, mais sans pour autant avoir réellement vécu sa vie, la femme souhaite rattraper ce temps, en cherchant un homme avec qui fonder une famille. D’autant plus qu’elle n’était pas du tout pauvre, puisque la vieille dame lui avait légué toute sa fortune. Seulement voilà, la malchance la poursuit! Tous les hommes qu’elle rencontre meurent...accidentellement. N’allez pas croire pour autant qu’il s’agit d’un drame policier ou d’un thriller, loin de là! C’est tout le contraire. Une comédie étincelante parlant des choses qui doivent être vécues en leur temps et non pas à la hâte, quand les plus belles années de la vie sont déjà derrière, de la fragilité des liaisons fortuites, de l’impossibilité d’atteindre son idéal comme ça, à la va-vite, lorsqu’on se sent perdre pied. Une belle comédienne d’un talent troublant et un comédien qui s’efforce d’endosser les sept rôles masculins de la pièce nous amusent pendant près de deux heures. Alors que Jana Racheva nous fait vite tomber sous son charme, Konstantin Sokolov ne fait qu’entrer dans son jeu. Avec professionnalisme, mais sans éclat. Je me demande ce que cela aurait donné si les sept personnages avaient été interprétés par sept comédiens différents. Aurait-elle été tout aussi brillante? Il faut absolument mentionner aussi la remarquable contribution de la mise en scène que nous devons à Ventislav Asenov, une mise en scène discrète, mais fort ingénieuse quand il s’agit de trouver toute sorte de nuances. Quant à la scénographie, je dirais que c’est grâce à elle que l’on a découvert la clé parfaite du spectacle. Un maximum de simplicité: une porte métallique blache à roulettes, multifonctionnelle, une table, elle aussi métallique, blanche, à roulettes et multifonctionnelle, une ou deux chaises, un téléphone.

Marinela Țepuș, Théâtre aujourd’hui, n°1-2 /

 

Представления:

  • 29.04.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 10.01.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 10.10.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 06.12.2012 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 09.01.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 16.05.2013 г. 17:30 ч. Камерна зала
  • 30.05.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 06.02.2014 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 10.02.2014 г. 19:00 ч. "Славянска беседа" - София
  • 12.02.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 27.02.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 09.01.2014 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 13.03.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 30.04.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 10.10.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 21.10.2013 г. 19:00 ч. "Славянска беседа" - София
  • 09.12.2013 г. 19:00 ч. "Славянска беседа" - София
  • 06.06.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 29.10.2013 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 18.03.2014 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 14.04.2014 г. 19:00 ч. Сълза и смях - София
  • 28.05.2014 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 05.06.2014 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 23.10.2014 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 22.10.2015 г. 19:00 ч. Камерна зала
  • 13.01.2016 г. 19:00 ч. Камерна зала